Като хора, ние сме водени от желания – независимо дали това е жажда за успех, взаимоотношения, материални притежания или просто лична реализация. Желанията могат да бъдат невероятно мотивиращи, но също така имат потенциала да ни вкарат в предизвикателни ситуации. Това, което започва като преследване на щастие, понякога може да доведе до нежелан стрес, разочарование или конфликт. Защо е така и как можем да се научим да разпознаваме кои желания наистина служат на нашето благополучие?
Психологията предлага прозрения за тази сложна връзка между желанията и резултатите. Изследванията показват, че докато нашите желания често се основават на незабавно удовлетворение, те не винаги са в съответствие с това, което носи дългосрочно удовлетворение. Като разбираме как функционират желанията и разработваме методи за мъдрото им оценяване, можем да отворим вратата към по-удовлетворяващи преживявания и личностно израстване.
Психологията на желанията и мигновеното удовлетворение
Системата за възнаграждение на нашия мозък е до голяма степен отговорна за нашите желания. Когато изпитаме нещо приятно – като например да ядем вкусна храна или да постигнем цел – мозъкът ни освобождава допамин, невротрансмитер, който ни мотивира да търсим повече от това изживяване. Това е част от нашия еволюционен механизъм за оцеляване, но в съвременния живот често се проявява в преследването на краткосрочни удоволствия, които могат да противоречат на нашите дългосрочни цели.
Всъщност изследователите са открили, че забавеното удовлетворение , способността да се отлагат незабавните награди в полза на по-големи, бъдещи ползи, е ключов показател за успех. Класически пример за това е експериментът Marshmallow , проведен от Уолтър Мишел през 60-те години на миналия век. На децата е предложен избор между един десерт(marshmallow) сега или два десерта, ако могат да изчакат известно време. Тези, които са били в състояние да чакат, са имали тенденция да имат по-добри резултати в живота по отношение на академичен успех, емоционална регулация и дори здраве (Mischel, 2014). Това илюстрира как желанията понякога могат да бъдат подвеждащи, подтиквайки ни да изберем това, което се чувства добре в момента, но може да не е непременно в съответствие с нашите най-добри интереси.
Когнитивен дисонанс и проблеми с желанията
Често изпитваме когнитивен дисонанс - психическият дискомфорт, който възниква, когато действията ни не са в съответствие с нашите ценности или дългосрочни цели. Например, човек може да желае комфорта да остане в леглото цял ден, но това може да противоречи на целта му да бъде продуктивен на работа или да подобри здравето си. Желанието носи незабавно облекчение, но в дългосрочен план може да доведе до вина, стрес или пропуснати възможности. Когнитивният дисонанс е ключов фактор, който обяснява защо някои желания, макар и първоначално привлекателни, в крайна сметка причиняват вътрешен конфликт и неудовлетвореност (Festinger, 1957).
Проблемът възниква, когато не успеем да разпознаем този дисонанс рано. Често хората преследват желания, които изглеждат полезни в краткосрочен план, без да обмислят техните дългосрочни последици. С течение на времето това може да доведе до съжаление или емоционален стрес. Проучванията показват, че избягването на съжаление е една от основните причини хората да се придържат към познати, но вредни модели. Вместо да преоценяват желанията и целите си, хората могат да удвоят избора си, за да оправдаят действията си и да избегнат чувството за провал (Zeelenberg & Pieters, 2007).
Да се научим да разчитаме това, което е най-добро за нас
Разпознаването на това кои желания са в съответствие с нашето истинско благополучие изисква развиване на емоционална интелигентност и самосъзнание . Даниел Голман, в своята влиятелна работа върху емоционалната интелигентност, подчертава важността да бъдем настроени към собствените си емоции и да разберем как те влияят на нашето поведение и решения (Голман, 1995 г.). Когато подобрим самосъзнанието си, ставаме по-добре подготвени да различаваме желанията, водени от краткосрочни импулси, и тези, които са в съответствие с нашите основни ценности и дългосрочни цели.
Един от методите за постигане на това е чрез практика на осъзнатост , която насърчава хората да спрат и да се замислят, преди да действат според желанията. Проучванията показват, че вниманието може да намали импулсивното поведение чрез насърчаване на усещане за осъзнаване на настоящия момент, което позволява на хората да оценят по-ясно своите мотивации и емоции (Brown & Ryan, 2003). Практикувайки насочено внимание, можем да създадем умствено пространство, което ни позволява да преценим дали дадено желание ще допринесе за цялостното ни благополучие или ще доведе до нежелани последствия.
Ролята на саморегулацията
Друго решаващо умение за управление на желанията е саморегулирането - способността да контролирате своите емоции, мисли и поведение в лицето на изкушения или импулси. Изследване на Baumeister и колеги показа, че саморегулацията функционира като мускул: тя може да бъде укрепена чрез практика, но също така се изчерпва след продължително усилие (Baumeister et al., 1998). Да се научим как да балансираме самоконтрола и внимателно да управляваме желанията си е ключът към постигането на дългосрочно удовлетворение.
Един от начините за подобряване на саморегулацията е чрез поставяне на ясни цели и използване на стратегии като намерения за изпълнение - конкретни планове, които очертават как да постигнете цел, особено в лицето на изкушаващи разсейвания. Например, някой, който се опитва да откаже пушенето, може да планира: „Ако почувствам желание да пуша, вместо това ще се разходя“. Тези видове планове създават умствени тригери, които помагат на хората да устоят на желания, които са в конфликт с техните цели (Gollwitzer, 1999).
Нови възможности чрез проницателност
Като се научим да правим разлика между желанията, които обслужват нашите най-добри интереси, и тези, които не служат, ние се отваряме към нови възможности за растеж и реализация. Това разпознаване може да доведе до по-дълбоко разбиране на нашите ценности, цел и посока в живота. Освен това, когато станем умели в оценката на нашите желания, е по-вероятно да вземем решения, които водят до трайно щастие, а не до мимолетно удоволствие.
Изследванията в позитивната психология предполагат, че съгласуването на нашите желания с вътрешните мотивации - като лично израстване, взаимоотношения и участие в общността - вместо с външни мотивации (като богатство или слава), води до по-голямо удовлетворение от живота (Ryan & Deci, 2000). Като се фокусираме върху това, което наистина има значение за нас, можем да избегнем капаните на желанията, които могат да ни донесат краткотрайно удоволствие, но дългосрочно неудовлетворение.
Докато желанията са неизбежна част от човешкия опит, те не винаги водят до резултатите, които очакваме или се надяваме. Като развием способността да разчитаме и оценяваме критично желанията си, можем да избегнем често срещания капан на преследване на краткосрочно удовлетворение за сметка на дългосрочно щастие. Чрез самоосъзнаване, внимателност и саморегулиране можем да приведем желанията си в съответствие с това, което наистина е най-добро за нас, отваряйки нови пътища за личен растеж и реализация.
---
препратки:
- Baumeister, RF, Bratslavsky, E., Muraven, M., & Tice, DM (1998). Изчерпване на егото: Активният Аз ограничен ресурс ли е? Вестник за личностна и социална психология, 74 (5), 1252.
- Браун, KW, & Ryan, RM (2003). Ползите от присъствието: Внимателност и нейната роля в психологическото благополучие. Вестник за личностна и социална психология, 84 (4), 822-848.
- Фестингер, Л. (1957). Теория за когнитивния дисонанс . Stanford University Press.
- Gollwitzer, PM (1999). Намерения за изпълнение: Силни ефекти от прости планове. Американски психолог, 54 (7), 493-503.
- Голман, Д. (1995). Емоционална интелигентност . Bantam Books.
- Мишел, В. (2014). Тестът Marshmallow: Овладяване на самоконтрола . Литъл, Браун и компания.
- Ryan, RM, & Deci, EL (2000). Теория за самоопределение и улесняване на вътрешната мотивация, социално развитие и благополучие. Американски психолог, 55 (1), 68-78.
- Zeelenberg, M., & Pieters, R. (2007). Теория за регулиране на съжалението 1.0. Journal of Consumer Psychology, 17 (1), 3-18.
Comments